Факти

От първия трансплантат на кръв от пъпна връв през 1988 г. (Gluckman et al, 1989) медицинската литература в областта на взимането, съхранението и трансплантацията на умбиликална кръв нараства почти ежедневно. Следва резюме на най-важните моменти:

• Понастоящем банкирането и трансплантацията на кръв от пъпна връв е широко възприето, както в научните среди, така и в медицинската практика,  като една  изключително успешна процедура. Над 3 000 пациента с най-малко 45 различни патологии са лекувани като се използват умбиликални кръвни клетки. (Fasouliotis & Schenker, 2000; Barker & Wagner, 2002).
• Лесната достъпност на умбиликална кръв за трансплантация е особено предимство за онези, които се нуждаят от спешна трансплантация (Barker et al, 2002; Sanz & Sanz, 2002).
• За пациентите, получаващи трансплантати от умбиликална кръв от роднина, е значително по-малко вероятно да развият реакция на присадката от приемателя (GVHD) (Gluckman et al, 1997).
• Има значително намален коефициент на заболеваемост от GVHD и по-голяма имунологична опростеност в сравнение с трансплантацията на костен мозък (Perlow, 2002; Laughlin et al, 2001).
• Има също така изследвания, които доказват приемливостта и предимствата на използването на умбиликална кръв за реципиенти с HLA (човешки лимфоцитен антиген) несъответствие (Kurtzberg et al, 1996), а също и за HLA съвместими родни братя и сестри (Rocha et al, 2000).
• Кръвта от пъпна връв се признава за алтернатива на костния мозък при реконституцията на хемопоетичната система след лекуване на рак (Barker & Wagner, 2003).

 Други важни преимущества при използването на умбиликална кръв включват:

• Успешна трансплантация на умбиликална кръв след рецидив на автоложна трансплантация при лимфома на Ходжкин (Ooi et al, 2003);
• Трансплантация при синдрома на Уискот Олдрич (Knutsen et al, 2003);
  Нероднинска трансплантация на умбиликална кръв за голяма бета-таласемия (Fang et al, 2003), използване на умбиликална кръв от родни братя и сестри за деца със сърповидно-клетъчна анемия (Reed et al, 2001), трансплантация за хронична грануломатозна болест (Bhattacharya et al, 2003);
• Нероднинска трансплантация за синдром на остра комбинирана имунонедостатъчност (Fagioli et al, 2003) и трансплантация при миелодиспластичен синдром и болест на Бехчет (Yamato 2003). 
• Провежданите понастоящем допълнителни изследвания показват потенциала на стволовите клетки от умбиликална кръв при възстановяването на нехематологична тъкан – като например черния дроб (Kakinuma et al, 2003).
• Умбиликалната кръв се обогатява с примитивни (родоначални) човешки хематопоетични клетки. По този начин способността на стволовите клетки от умбиликална кръв за репопулация на костния мозък е по-голяма в сравнение с костния мозък или мобилизираната периферна кръв. (Wang et al, Blood, 1997).
• Кръвта от пъпна връв  е приблизително десет пъти по-богата от костния мозък, съразмерно с прогениторите на хемопоетичните стволови клетки (Broxmeyer et al, Journal of Tropical Paediatrics, 2002).
• Нивата на присаждане на хемопоетичните стволови клетки от умбиликална кръв, съхранявани 15 години, са сравними с тези на пресни проби от умбиликална кръв. Това потвърждава, че умбиликалната кръв може да се криоконсервира и извлече в  една функционално задоволителна форма (Broxmeyer et al, Medical Sciences 2002).
• С днешна дата има над 6 000 трансплантации на умбеликална кръв за над 70 болести по целия свят (Statistics from New York Cord Blood Bank and Leukemia and Lymphoma Society 2005).
• Мезенхимните стволови клетки в кръвта от пъпна връв показват пластичност за диференциране във всичките 3  зародишни пласта и следователно потенциал за регенеративна медицина (Lee et al, Blood, 2003).
• Ембрионоподобни стволови клетки са открити в кръвта от пъпна връв (Forraz et al, Cell Proliferation, 2005).
• Реакцията на присадката срещу приемателя (GVHD) е значително намалена при роднински трансплантати. Съобщава се за GVHD в 42% от нероднинските трансплантати и само в 3% при роднинските трансплантати (Wagneret al, The Lancet, 1995 and Krutzberg et al, New England Journal of Medicine, 1996).
• Честотата и тежкият характер на GVHD след трансплантат от умбиликална кръв  е по-ниска, отколкото след трансплантат от костен мозък, дори когато са дадени HLA-несъвместими присадки на кръв от пъпна връв. (Benito et al, Bone Marrow Transplantation, 2004).

Други важни приложения при използването на умбиликална кръв  включват:

• Болест на Крабе, лекувана с трансплантация на умбеликални хемопоетични стволови клетки (Krutzberg et al, Radiology 2005 and NEJM 2005
• Проявите на централната нервна система от  глобоидноклетъчна левкодистрофия може да претърпят обратно развитие чрез трансплантация на алогенни хемопоетични стволови клетки (Krivit et al, NEJM, 1998)
• Родствена трансплантация на кръв от пъпна връв при пациенти с таласемия и сърповидноклетъчна анемия (Locatelli et al, Blood, 2003)
• Трансплантация на алогенни хемопоетични стволови клетки, като се използват несъвместими членове на семейството за деца с остра апластична анемия (Bone Marrow Transplant, PubMed 1996)
• Трансплантати от умбиликална кръв от неродствени донори за лечение на пациенти със синдрома на Хурлер (Staba et al, NEJM 2004).